3.04.2025 г., 15:16

Скитник

414 3 5

Живях хиляда живота.

Цар бях. И просяк.

Зная къде скриха

кивота.

Дори с Мерлин бях

магьосник.

Видях какво ли не!

И слава и грехопадение.

Видях първичното море.

Едно вселенско въведение..

И рицар бях. И на кладата

горях.

Раждах се. Умирах.

Пак живях. Обичах,

не придирях.

На улиците спях.

Безкрайните звезди броях.

Човек да бъда,

дали успях?

Исках да достигна висините.

Да се доближа до Бога!

Но, май, попречи ми

човешката природа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вечният въпрос,който човешката съвест трябва(ако е чиста);и в миг на изпитания си задава:Къде си тръгнал,човече?!
    Вярно,днес човекът не е като Свети Петър,за да попита:"Quo vadis, Domine?"
    Но...Все още пътищата на любовта към искрата Божия в душите човешки са много,и различни!
    Докато дяволската пътека на злодеянията е една и съща.И често съблазнява човешкото в човека.
    Поздравления, Живко!
  • Много правилен извод правиш, Живко. Поздравление! Никой човек не може да бъде истински Рицар. Истинските рицари са винаги с неземен произход!!!:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/obet-7
  • Само това, че си задаваш този въпрос, за мен значи, че се стремиш и си избрал да бъдеш Човек. Не може да успеем в това напълно на земята, защото сме дошли на нея, за да се научим да бъдем Хора. Успели сме тогава, когато вече не сме хора, а души. Когато се върнем ,,вкъщи,, от ,,омразното училище,, хвърлим ,,ученическата раница,, от гърба-плътта си и хукнем навън да играем с децата, оставяйки домашните си ненаписани. Всъщност... тогава просто нямаме домашни, а училището ни е от съвсем, съвсем друго ниво, казват, непозволено да знаем, ние, недораслите човеци - ,,човещинки,, .. ослепели от тежестта на земната тяга... Толкова ненаучени, че чак жестоки в незнанието си... Поздрав, хареса ми!
  • Много хубаво!
  • "Човек да бъда,
    дали успях?
    Исках да достигна висините.
    Да се доближа до Бога!"
    Чудесно! Желанието е важно, приятелю!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...