ЖивкоДелчев (Живко Делчев) ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
17 184
Apr 3, 2025, 3:16 PM

Скитник

417 3 5

Живях хиляда живота.

Цар бях. И просяк.

Зная къде скриха

кивота.

Дори с Мерлин бях

магьосник.

Видях какво ли не!

И слава и грехопадение.

Видях първичното море.

Едно вселенско въведение..

И рицар бях. И на кладата

горях.

Раждах се. Умирах.

Пак живях. Обичах,

не придирях.

На улиците спях.

Безкрайните звезди броях.

Човек да бъда,

дали успях?

Исках да достигна висините.

Да се доближа до Бога!

Но, май, попречи ми

човешката природа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Вечният въпрос,който човешката съвест трябва(ако е чиста);и в миг на изпитания си задава:Къде си тръгнал,човече?!
    Вярно,днес човекът не е като Свети Петър,за да попита:"Quo vadis, Domine?"
    Но...Все още пътищата на любовта към искрата Божия в душите човешки са много,и различни!
    Докато дяволската пътека на злодеянията е една и съща.И често съблазнява човешкото в човека.
    Поздравления, Живко!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Много правилен извод правиш, Живко. Поздравление! Никой човек не може да бъде истински Рицар. Истинските рицари са винаги с неземен произход!!!:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/obet-7
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Само това, че си задаваш този въпрос, за мен значи, че се стремиш и си избрал да бъдеш Човек. Не може да успеем в това напълно на земята, защото сме дошли на нея, за да се научим да бъдем Хора. Успели сме тогава, когато вече не сме хора, а души. Когато се върнем ,,вкъщи,, от ,,омразното училище,, хвърлим ,,ученическата раница,, от гърба-плътта си и хукнем навън да играем с децата, оставяйки домашните си ненаписани. Всъщност... тогава просто нямаме домашни, а училището ни е от съвсем, съвсем друго ниво, казват, непозволено да знаем, ние, недораслите човеци - ,,човещинки,, .. ослепели от тежестта на земната тяга... Толкова ненаучени, че чак жестоки в незнанието си... Поздрав, хареса ми!
  • ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    Много хубаво!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    "Човек да бъда,
    дали успях?
    Исках да достигна висините.
    Да се доближа до Бога!"
    Чудесно! Желанието е важно, приятелю!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0