16 ago 2008, 23:58

Скитникът

875 1 3
Видях отчаян скитник през нощта.
Той търсеше от нищото надежда.
Помоли ме за шепа вяра само,
но бях загубил любовта...
Съзрях очите му самотни слепи
да просят малко жива топлина.
Помолих се за късче огън само,
но бях скован от лед...
Усетих тъжната усмивка в мен.
Аз бях скитникът самотен.
Помолих се за нова среща,
но времето ми да вървя загубих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Видях отчаян скитник през нощта,
    той търсеше от нищото надежда.
    В очите му угаснала звезда
    душата, като дрипава одежа.
    Навярно бе загубил любовта,
    а вярата далече отлетяла,
    та тази адска, глуха тишина
    обсебила го беше цяла.
    И спрял на пътя – Как да продължи
    сърцето му от болка ослепяло?
    В очите му солените сълзи
    не знаеха ни край, нито начало.
    -О, скитниче! На себе си повярвай ти
    и пътя ти напред, ще заблести!

    Поздрав за текста!
  • Малко тъжно,но истинско,написано талантливо.
    Поздрави!!!
  • Когато загубиш любовта боли,но след време болката утихва и раните заздравяват!Ще намериш друга дори по-красива и истинска!!!Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...