Странниче (Димитър Владимиров) Странниче (Димитър Владимиров)
1 10
Aug 16, 2008, 11:58 PM

Скитникът

879 1 3
Видях отчаян скитник през нощта.
Той търсеше от нищото надежда.
Помоли ме за шепа вяра само,
но бях загубил любовта...
Съзрях очите му самотни слепи
да просят малко жива топлина.
Помолих се за късче огън само,
но бях скован от лед...
Усетих тъжната усмивка в мен.
Аз бях скитникът самотен.
Помолих се за нова среща,
но времето ми да вървя загубих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Владимиров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Видях отчаян скитник през нощта,
    той търсеше от нищото надежда.
    В очите му угаснала звезда
    душата, като дрипава одежа.
    Навярно бе загубил любовта,
    а вярата далече отлетяла,
    та тази адска, глуха тишина
    обсебила го беше цяла.
    И спрял на пътя – Как да продължи
    сърцето му от болка ослепяло?
    В очите му солените сълзи
    не знаеха ни край, нито начало.
    -О, скитниче! На себе си повярвай ти
    и пътя ти напред, ще заблести!

    Поздрав за текста!
  • smile1 (Валка)
    smile1 (Валка)
    Малко тъжно,но истинско,написано талантливо.
    Поздрави!!!
  • guardian_angel (Бояна Петрова)
    guardian_angel (Бояна Петрова)
    Когато загубиш любовта боли,но след време болката утихва и раните заздравяват!Ще намериш друга дори по-красива и истинска!!!Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0