16.08.2008 г., 23:58 ч.

Скитникът 

411 1 3

© Димитър Владимиров Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • LYCKI (Росица Петрова)
    Видях отчаян скитник през нощта,
    той търсеше от нищото надежда.
    В очите му угаснала звезда
    душата, като дрипава одежа.
    Навярно бе загубил любовта,
    а вярата далече отлетяла,
    та тази адска, глуха тишина
    обсебила го беше цяла.
    И спрял на пътя – Как да продължи
    сърцето му от болка ослепяло?
    В очите му солените сълзи
    не знаеха ни край, нито начало.
    -О, скитниче! На себе си повярвай ти
    и пътя ти напред, ще заблести!

    Поздрав за текста!
  • smile1 (Валка)
    Малко тъжно,но истинско,написано талантливо.
    Поздрави!!!
  • guardian_angel (Бояна Петрова)
    Когато загубиш любовта боли,но след време болката утихва и раните заздравяват!Ще намериш друга дори по-красива и истинска!!!Поздрави!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.