16 авг. 2008 г., 23:58

Скитникът

Поэзия » Философская

881 1 3

Видях отчаян скитник през нощта.
Той търсеше от нищото надежда.
Помоли ме за шепа вяра само,
но бях загубил любовта...
Съзрях очите му самотни слепи
да просят малко жива топлина.
Помолих се за късче огън само,
но бях скован от лед...
Усетих тъжната усмивка в мен.
Аз бях скитникът самотен.
Помолих се за нова среща,
но времето ми да вървя загубих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LYCKI (Росица Петрова)

Видях отчаян скитник през нощта,
той търсеше от нищото надежда.
В очите му угаснала звезда
душата, като дрипава одежа.
Навярно бе загубил любовта,
а вярата далече отлетяла,
та тази адска, глуха тишина
обсебила го беше цяла.
И спрял на пътя – Как да продължи
сърцето му от болка ослепяло?
В очите му солените сълзи
не знаеха ни край, нито начало.
-О, скитниче! На себе си повярвай ти
и пътя ти напред, ще заблести!

Поздрав за текста!

2008-08-17T10:03:20+03:00
smile1 (Валка)

Малко тъжно,но истинско,написано талантливо.
Поздрави!!!

2008-08-17T06:40:17+03:00
guardian_angel (Бояна Петрова)

Когато загубиш любовта боли,но след време болката утихва и раните заздравяват!Ще намериш друга дори по-красива и истинска!!!Поздрави!

2008-08-17T00:12:36+03:00