3 jul 2019, 22:41

Скорозрейка

861 2 3

Защото припознах с кръвта си дивото,

не мога да живея във кафез.

И замириса на война във чаша вино

и разминаване с точния адрес.

Защото спусъкът е гладък и метален,

подвластен на телесна топлина,

подир да гръмне Менделсон увяхва

букетът рози и паркетът опустя.

И тъй като поуките са кухи,

изречени от някой луд поет.

„Горчиво“ е начало да се впиша

и аз в ризоматичния куплет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С "горчиво"е надеждата ни сладка,
    че любовта едва сега узрява...
    Но дните страдат след препратка,
    щом в душата слънце не изгрява!
  • Сокол скитник и кафез? !
    Харесах!
  • Встрани от суетата, чисто с познавателна цел потърсих какво е “ризоматичен”. И намерих, за себе си! Харесва ми да мисля, че има малък хаос, там където няма рима. 🌞

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...