3 jul 2019, 22:41

Скорозрейка

864 2 3

Защото припознах с кръвта си дивото,

не мога да живея във кафез.

И замириса на война във чаша вино

и разминаване с точния адрес.

Защото спусъкът е гладък и метален,

подвластен на телесна топлина,

подир да гръмне Менделсон увяхва

букетът рози и паркетът опустя.

И тъй като поуките са кухи,

изречени от някой луд поет.

„Горчиво“ е начало да се впиша

и аз в ризоматичния куплет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С "горчиво"е надеждата ни сладка,
    че любовта едва сега узрява...
    Но дните страдат след препратка,
    щом в душата слънце не изгрява!
  • Сокол скитник и кафез? !
    Харесах!
  • Встрани от суетата, чисто с познавателна цел потърсих какво е “ризоматичен”. И намерих, за себе си! Харесва ми да мисля, че има малък хаос, там където няма рима. 🌞

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....