3.07.2019 г., 22:41

Скорозрейка

858 2 3

Защото припознах с кръвта си дивото,

не мога да живея във кафез.

И замириса на война във чаша вино

и разминаване с точния адрес.

Защото спусъкът е гладък и метален,

подвластен на телесна топлина,

подир да гръмне Менделсон увяхва

букетът рози и паркетът опустя.

И тъй като поуките са кухи,

изречени от някой луд поет.

„Горчиво“ е начало да се впиша

и аз в ризоматичния куплет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С "горчиво"е надеждата ни сладка,
    че любовта едва сега узрява...
    Но дните страдат след препратка,
    щом в душата слънце не изгрява!
  • Сокол скитник и кафез? !
    Харесах!
  • Встрани от суетата, чисто с познавателна цел потърсих какво е “ризоматичен”. И намерих, за себе си! Харесва ми да мисля, че има малък хаос, там където няма рима. 🌞

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...