3 июл. 2019 г., 22:41

Скорозрейка

860 2 3

Защото припознах с кръвта си дивото,

не мога да живея във кафез.

И замириса на война във чаша вино

и разминаване с точния адрес.

Защото спусъкът е гладък и метален,

подвластен на телесна топлина,

подир да гръмне Менделсон увяхва

букетът рози и паркетът опустя.

И тъй като поуките са кухи,

изречени от някой луд поет.

„Горчиво“ е начало да се впиша

и аз в ризоматичния куплет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С "горчиво"е надеждата ни сладка,
    че любовта едва сега узрява...
    Но дните страдат след препратка,
    щом в душата слънце не изгрява!
  • Сокол скитник и кафез? !
    Харесах!
  • Встрани от суетата, чисто с познавателна цел потърсих какво е “ризоматичен”. И намерих, за себе си! Харесва ми да мисля, че има малък хаос, там където няма рима. 🌞

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...