Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален,
подвластен на телесна топлина,
подир да гръмне Менделсон увяхва
букетът рози и паркетът опустя.
И тъй като поуките са кухи,
изречени от някой луд поет.
„Горчиво“ е начало да се впиша
и аз в ризоматичния куплет.