Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален,
подвластен на телесна топлина,
подир да гръмне Менделсон увяхва
букетът рози и паркетът опустя.
И тъй като поуките са кухи,
изречени от някой луд поет.
„Горчиво“ е начало да се впиша
и аз в ризоматичния куплет.
© Христина Комаревска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
