longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
16 feb 2010, 9:48

Сладка умора

  Poesía
783 0 5

Уморих се от земни неволи

Боря се с чувства наболи

Като тръни забити

Орлови нокти извити

Мойте страсти разкъсват

Тихо на пръсти пристъпват

Винаги в гръб − изненада

Бодват − сърце прокървява

Само не знаят

Любовта как избуява

Всяка капчица кръв я калява

Тази умора пак ще преборя

Глътчица само − свежа любов

Трънче забито − изпратен е зов

Ангели пеят в тихата нощ

Има Любов Сила и Мощ

Сладка умора − не ще ги затворя

Чувствата мои пускам на воля

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0