16 февр. 2010 г., 09:48

Сладка умора

778 0 5

Уморих се от земни неволи

Боря се с чувства наболи

Като тръни забити

Орлови нокти извити

Мойте страсти разкъсват

Тихо на пръсти пристъпват

Винаги в гръб − изненада

Бодват − сърце прокървява

Само не знаят

Любовта как избуява

Всяка капчица кръв я калява

Тази умора пак ще преборя

Глътчица само − свежа любов

Трънче забито − изпратен е зов

Ангели пеят в тихата нощ

Има Любов Сила и Мощ

Сладка умора − не ще ги затворя

Чувствата мои пускам на воля

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...