16 февр. 2010 г., 09:48

Сладка умора

782 0 5

Уморих се от земни неволи

Боря се с чувства наболи

Като тръни забити

Орлови нокти извити

Мойте страсти разкъсват

Тихо на пръсти пристъпват

Винаги в гръб − изненада

Бодват − сърце прокървява

Само не знаят

Любовта как избуява

Всяка капчица кръв я калява

Тази умора пак ще преборя

Глътчица само − свежа любов

Трънче забито − изпратен е зов

Ангели пеят в тихата нощ

Има Любов Сила и Мощ

Сладка умора − не ще ги затворя

Чувствата мои пускам на воля

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...