Сладка умора
Уморих се от земни неволи
Боря се с чувства наболи
Като тръни забити
Орлови нокти извити
Мойте страсти разкъсват
Тихо на пръсти пристъпват
Винаги в гръб − изненада
Бодват − сърце прокървява
Само не знаят
Любовта как избуява
Всяка капчица кръв я калява
Тази умора пак ще преборя
Глътчица само − свежа любов
Трънче забито − изпратен е зов
Ангели пеят в тихата нощ
Има Любов Сила и Мощ
Сладка умора − не ще ги затворя
Чувствата мои пускам на воля
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
