Навярно този цветен дъжд | |||
изсипал се е през нощта... | |||
........................................ | |||
Вървя по пътеката наша, | |||
обсипана с толкоз цветя. | |||
Облечена в бяло, с усмивка, | |||
в очите искри светлина.
|
|||
А вятърът спрял е в косите | |||
и шепне ми чудни неща. | |||
И сякаш летя към мечтите, | |||
рисувани някак в съня.
|
|||
На другия край ти ме чакай | |||
с протегнати длани към мен. | |||
Тогава ще се затичам... защото | |||
аз просто... те обичам. |
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados