След дъжд от цветя...
| Навярно този цветен дъжд | |||
| изсипал се е през нощта... | |||
| ........................................ | |||
| Вървя по пътеката наша, | |||
| обсипана с толкоз цветя. | |||
| Облечена в бяло, с усмивка, | |||
|
в очите искри светлина.
|
|||
| А вятърът спрял е в косите | |||
| и шепне ми чудни неща. | |||
| И сякаш летя към мечтите, | |||
|
рисувани някак в съня.
|
|||
| На другия край ти ме чакай | |||
| с протегнати длани към мен. | |||
| Тогава ще се затичам... защото | |||
| аз просто... те обичам. | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Става.
