| Навярно този цветен дъжд | |||
| изсипал се е през нощта... | |||
| ........................................ | |||
| Вървя по пътеката наша, | |||
| обсипана с толкоз цветя. | |||
| Облечена в бяло, с усмивка, | |||
|
в очите искри светлина.
|
|||
| А вятърът спрял е в косите | |||
| и шепне ми чудни неща. | |||
| И сякаш летя към мечтите, | |||
|
рисувани някак в съня.
|
|||
| На другия край ти ме чакай | |||
| с протегнати длани към мен. | |||
| Тогава ще се затичам... защото | |||
| аз просто... те обичам. | |||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
