23 oct 2020, 7:44

След границата няма да се пазим

  Poesía
699 5 3

След хоризонта няма разписание. 
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?

 

Не ме вини! В широките пространства
и паячето случва на летене,
и котенцето нокти не покзва,
и никой не изисква да си гений,
и никой не очаква да е питомна
душата ти, или пък подредена...
и никой не стресира и разпитва,
родената в очите ни вселена.

 

Сами сме отговорили въпросите 
на храброто, уверено кокиче,
а истините, вече среброкоси,
в снега ще излекуват безразличие.
След хоризонта се върти вретеното
и слънцето е топка на крачето, 
и с бузките, от нещо зачервени, 
ще вкара гол на себе си детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сериозно - хареса ми.
    А отделно... Ма, как може подобни заглавия? Ковид има, пък зад границата не ще се пазите... Какъв пример давате? Или... Ахаааа... То има и друго предпазване - при любов...
    А жените гении не търсят!!! Даже ако може да е по-простичък - като български шофьор, вземащ кола пета употреба. Лесна за управление и поддръжка...
    И тук има бая за размисли, но да не развалям нежно-лирическия тон.
  • За красотата на стихът ти, няма граници...
  • Райне , страхотно е!
    "и никой не изисква да си гений,
    и никой не очаква да е питомна
    душата ти, или пък подредена...
    и никой не стресира и разпитва,
    родената в очите ни вселена."!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...