След границата няма да се пазим
След хоризонта няма разписание.
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?
Не ме вини! В широките пространства
и паячето случва на летене,
и котенцето нокти не покзва,
и никой не изисква да си гений,
и никой не очаква да е питомна
душата ти, или пък подредена...
и никой не стресира и разпитва,
родената в очите ни вселена.
Сами сме отговорили въпросите
на храброто, уверено кокиче,
а истините, вече среброкоси,
в снега ще излекуват безразличие.
След хоризонта се върти вретеното
и слънцето е топка на крачето,
и с бузките, от нещо зачервени,
ще вкара гол на себе си детето.
