След границата няма да се пазим
След хоризонта няма разписание.
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?
Не ме вини! В широките пространства
и паячето случва на летене,
и котенцето нокти не покзва,
и никой не изисква да си гений,
и никой не очаква да е питомна
душата ти, или пък подредена...
и никой не стресира и разпитва,
родената в очите ни вселена.
Сами сме отговорили въпросите
на храброто, уверено кокиче,
а истините, вече среброкоси,
в снега ще излекуват безразличие.
След хоризонта се върти вретеното
и слънцето е топка на крачето,
и с бузките, от нещо зачервени,
ще вкара гол на себе си детето.
Свързани произведения
Comments
-
За красотата на стихът ти, няма граници...
-
Райне , страхотно е!
"и никой не изисква да си гений,
и никой не очаква да е питомна
душата ти, или пък подредена...
и никой не стресира и разпитва,
родената в очите ни вселена."!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А отделно... Ма, как може подобни заглавия? Ковид има, пък зад границата не ще се пазите... Какъв пример давате? Или... Ахаааа... То има и друго предпазване - при любов...
А жените гении не търсят!!! Даже ако може да е по-простичък - като български шофьор, вземащ кола пета употреба. Лесна за управление и поддръжка...
И тук има бая за размисли, но да не развалям нежно-лирическия тон.