23 окт. 2020 г., 07:44

След границата няма да се пазим

698 5 3

След хоризонта няма разписание. 
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?

 

Не ме вини! В широките пространства
и паячето случва на летене,
и котенцето нокти не покзва,
и никой не изисква да си гений,
и никой не очаква да е питомна
душата ти, или пък подредена...
и никой не стресира и разпитва,
родената в очите ни вселена.

 

Сами сме отговорили въпросите 
на храброто, уверено кокиче,
а истините, вече среброкоси,
в снега ще излекуват безразличие.
След хоризонта се върти вретеното
и слънцето е топка на крачето, 
и с бузките, от нещо зачервени, 
ще вкара гол на себе си детето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сериозно - хареса ми.
    А отделно... Ма, как може подобни заглавия? Ковид има, пък зад границата не ще се пазите... Какъв пример давате? Или... Ахаааа... То има и друго предпазване - при любов...
    А жените гении не търсят!!! Даже ако може да е по-простичък - като български шофьор, вземащ кола пета употреба. Лесна за управление и поддръжка...
    И тук има бая за размисли, но да не развалям нежно-лирическия тон.
  • За красотата на стихът ти, няма граници...
  • Райне , страхотно е!
    "и никой не изисква да си гений,
    и никой не очаква да е питомна
    душата ти, или пък подредена...
    и никой не стресира и разпитва,
    родената в очите ни вселена."!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...