12 may 2023, 19:10

След края

  Poesía
977 6 8

Можеш ли да дишаш
или плачеш още...
В мъката се луташ
в пусти тъмни нощи...

 

Търсиш ли ръцете,
милвали те нежно,
дàли на сърцето
щастие безбрежно?

 

Помниш ли очите,
гледали невинно?
Уж с любов пропити,
лъгали неспирно...

 

Устните ли помниш?
Топлите целувки...  
Зов да се изгубиш
в палещите ласки.

 

Чуваш ли словата
вричащи се вечно?
Шепот в тъмнината...
Минало далечно...

 

Можеш ли да вярваш
в думите измамни...
Молиш се и питаш:
„Колко още рани...“

 

Любовта ли чакаш,
движеща живота,
още ли я търсиш -
твоята голгота…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...