r_iva (Райна Иванова)
94 643
12.05.2023 г., 19:10 ч.

След края 

  Поезия
415 6 8

Можеш ли да дишаш
или плачеш още...
В мъката се луташ
в пусти тъмни нощи...

 

Търсиш ли ръцете,
милвали те нежно,
дàли на сърцето
щастие безбрежно?

 

Помниш ли очите,
гледали невинно?
Уж с любов пропити,
лъгали неспирно...

 

Устните ли помниш?
Топлите целувки...  
Зов да се изгубиш
в палещите ласки.

 

Чуваш ли словата
вричащи се вечно?
Шепот в тъмнината...
Минало далечно...

 

Можеш ли да вярваш
в думите измамни...
Молиш се и питаш:
„Колко още рани...“

 

Любовта ли чакаш,
движеща живота,
още ли я търсиш -
твоята голгота…

© Райна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, благодаря!
  • Чудесна поезия!!!
  • Злати, Вили, благодаря ви! Поздрави!
  • Силно! Хареса ми.
    Поздрави, Райне.
  • Поздравления, Райне! Харесва ми!
  • Ина, казват, че очите не лъжат. Според мен, често ние сме слепи за истината и не умеем или не искаме да видим какво казват те. И лъжците "печелят"...
    Тони, аз с моята любов съм вече 38 години. Тук просто влизам в роля...
    Дано всеки намери своята любов.
    Благодаря ви, момичета!
  • Всеки търси любовта, въпреки лъжите.
    Търси я, Райне!
  • Помниш ли очите,
    гледали невинно?
    Уж с любов пропити,
    лъгали неспирно...- любовта може и да разруши мечтите, а лъжата да ги подхрани
Предложения
: ??:??