May 12, 2023, 7:10 PM

След края

  Poetry
984 6 8

Можеш ли да дишаш
или плачеш още...
В мъката се луташ
в пусти тъмни нощи...

 

Търсиш ли ръцете,
милвали те нежно,
дàли на сърцето
щастие безбрежно?

 

Помниш ли очите,
гледали невинно?
Уж с любов пропити,
лъгали неспирно...

 

Устните ли помниш?
Топлите целувки...  
Зов да се изгубиш
в палещите ласки.

 

Чуваш ли словата
вричащи се вечно?
Шепот в тъмнината...
Минало далечно...

 

Можеш ли да вярваш
в думите измамни...
Молиш се и питаш:
„Колко още рани...“

 

Любовта ли чакаш,
движеща живота,
още ли я търсиш -
твоята голгота…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...