След края
Можеш ли да дишаш
или плачеш още...
В мъката се луташ
в пусти тъмни нощи...
Търсиш ли ръцете,
милвали те нежно,
дàли на сърцето
щастие безбрежно?
Помниш ли очите,
гледали невинно?
Уж с любов пропити,
лъгали неспирно...
Устните ли помниш?
Топлите целувки...
Зов да се изгубиш
в палещите ласки.
Чуваш ли словата
вричащи се вечно?
Шепот в тъмнината...
Минало далечно...
Можеш ли да вярваш
в думите измамни...
Молиш се и питаш:
„Колко още рани...“
Любовта ли чакаш,
движеща живота,
още ли я търсиш -
твоята голгота…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райна Иванова Все права защищены
