26 oct 2017, 20:31  

Следа

  Poesía » Otra
691 3 9

              Всеки път ти оставяш следа

              върху моето малко сърце.

              След години на мир, на война,

              то е вече - след óран поле.

 

              Ти научи го все да те чака,

              да жадува нова черта.

              Не разбира горкото във мрака,

              че боли дори любовта.

 

              Всяко лято пее щастливо,

              всяка есен плаче насън.

              Щом се смееш - тупка игриво,

              а крещиш ли - излиза навън.

 

              Всеки път ти оставяш следа,

              върху моето малко сърце.

              И си тръгваш тихо в нощта,

              не дочуваш, че то те зове.

 

              Пловдив

              26.10.2017

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...