26 oct 2017, 20:31  

Следа

  Poesía » Otra
693 3 9

              Всеки път ти оставяш следа

              върху моето малко сърце.

              След години на мир, на война,

              то е вече - след óран поле.

 

              Ти научи го все да те чака,

              да жадува нова черта.

              Не разбира горкото във мрака,

              че боли дори любовта.

 

              Всяко лято пее щастливо,

              всяка есен плаче насън.

              Щом се смееш - тупка игриво,

              а крещиш ли - излиза навън.

 

              Всеки път ти оставяш следа,

              върху моето малко сърце.

              И си тръгваш тихо в нощта,

              не дочуваш, че то те зове.

 

              Пловдив

              26.10.2017

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...