Всеки път ти оставяш следа
върху моето малко сърце.
След години на мир, на война,
то е вече - след óран поле.
Ти научи го все да те чака,
да жадува нова черта.
Не разбира горкото във мрака,
че боли дори любовта.
Всяко лято пее щастливо,
всяка есен плаче насън.
Щом се смееш - тупка игриво,
а крещиш ли - излиза навън.
Всеки път ти оставяш следа,
върху моето малко сърце.
И си тръгваш тихо в нощта,
не дочуваш, че то те зове.
Пловдив
26.10.2017
© Хари Спасов Все права защищены