26 окт. 2017 г., 20:31  

Следа

694 3 9

              Всеки път ти оставяш следа

              върху моето малко сърце.

              След години на мир, на война,

              то е вече - след óран поле.

 

              Ти научи го все да те чака,

              да жадува нова черта.

              Не разбира горкото във мрака,

              че боли дори любовта.

 

              Всяко лято пее щастливо,

              всяка есен плаче насън.

              Щом се смееш - тупка игриво,

              а крещиш ли - излиза навън.

 

              Всеки път ти оставяш следа,

              върху моето малко сърце.

              И си тръгваш тихо в нощта,

              не дочуваш, че то те зове.

 

              Пловдив

              26.10.2017

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...