26 окт. 2017 г., 20:31  

Следа

692 3 9

              Всеки път ти оставяш следа

              върху моето малко сърце.

              След години на мир, на война,

              то е вече - след óран поле.

 

              Ти научи го все да те чака,

              да жадува нова черта.

              Не разбира горкото във мрака,

              че боли дори любовта.

 

              Всяко лято пее щастливо,

              всяка есен плаче насън.

              Щом се смееш - тупка игриво,

              а крещиш ли - излиза навън.

 

              Всеки път ти оставяш следа,

              върху моето малко сърце.

              И си тръгваш тихо в нощта,

              не дочуваш, че то те зове.

 

              Пловдив

              26.10.2017

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...