26.10.2017 г., 20:31  

Следа

688 3 9

              Всеки път ти оставяш следа

              върху моето малко сърце.

              След години на мир, на война,

              то е вече - след óран поле.

 

              Ти научи го все да те чака,

              да жадува нова черта.

              Не разбира горкото във мрака,

              че боли дори любовта.

 

              Всяко лято пее щастливо,

              всяка есен плаче насън.

              Щом се смееш - тупка игриво,

              а крещиш ли - излиза навън.

 

              Всеки път ти оставяш следа,

              върху моето малко сърце.

              И си тръгваш тихо в нощта,

              не дочуваш, че то те зове.

 

              Пловдив

              26.10.2017

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...