Всеки път ти оставяш следа
върху моето малко сърце.
След години на мир, на война,
то е вече - след óран поле.
Ти научи го все да те чака,
да жадува нова черта.
Не разбира горкото във мрака,
че боли дори любовта.
Всяко лято пее щастливо,
всяка есен плаче насън.
Щом се смееш - тупка игриво,
а крещиш ли - излиза навън.
Всеки път ти оставяш следа,
върху моето малко сърце.
И си тръгваш тихо в нощта,
не дочуваш, че то те зове.
Пловдив
26.10.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
