ИнаКалина
499 11963
27 dic 2019, 1:14

Следколедно 

  Poesía
414 6 12

Едноока е нощ. Ледовита.

Стърже стружки сребро по стъкло.

Блуден мрак уморено се скита,

вятър рине с греблото тегло.

 

Едногърба е мисъл. И трудна.

С къси чувства подпира ума.

Примижала е нощ с око лунно

и запраща съня в дън земя!

 

Там, където сама е душата,

взела-дала до божия дух,

попревита сама на два ката

с вяра тегли камбана на глух.

 

Участ някаква. Някой си има.

Няма нужда от име, адрес.

Ще покрие следите му зима,

нейде Коледа почва от днес.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, едно се ражда, друго умира... всяка следваща секунда е различна и тъгата е част от това, което ни напуска... завинаги. Благодаря ви, за споделените мисли. Благодаря!
  • Много образно.Коледата всъщност е празник на душите ни.
  • Чудесно е Краси, въпреки тъгата която навява!
    Весели празници!
  • Стори ми се доста депресивно настроението в този стих, но нощта затвори всички тайни в едното си око и, както понякога казва Иржи, пуснах го да лети... благодаря, че сте ме посетили!
  • Хареса ми тази "едноока нощ". Весела Коледа!
  • Празник да е в сърцето ти, Красе! И мир в душата ти...
  • Как постигаш тая перфектна ритмичност, от която не страда съдържанието!! Възхищавам ти се все повече, Краси!Честита Коледа и Весела Нова Година!
  • Чудесно е
  • Има някои редове, които направо си застъргват в ума...
    Но е хубаво, въпреки ледения дъх
    Весела Коледа!
  • Хубаво. Музикално и образно.
  • Малко страховито и много образно. Хареса ми.
  • "Стърже стружки сребро по стъкло."
    "С къси чувства подпира ума."

    Страхотно!
Propuestas
: ??:??