Следколедно
Едноока е нощ. Ледовита.
Стърже стружки сребро по стъкло.
Блуден мрак уморено се скита,
вятър рине с греблото тегло.
Едногърба е мисъл. И трудна.
С къси чувства подпира ума.
Примижала е нощ с око лунно
и запраща съня в дън земя!
Там, където сама е душата,
взела-дала до божия дух,
попревита сама на два ката
с вяра тегли камбана на глух.
Участ някаква. Някой си има.
Няма нужда от име, адрес.
Ще покрие следите му зима,
нейде Коледа почва от днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
