Следколедно
Едноока е нощ. Ледовита.
Стърже стружки сребро по стъкло.
Блуден мрак уморено се скита,
вятър рине с греблото тегло.
Едногърба е мисъл. И трудна.
С къси чувства подпира ума.
Примижала е нощ с око лунно
и запраща съня в дън земя!
Там, където сама е душата,
взела-дала до божия дух,
попревита сама на два ката
с вяра тегли камбана на глух.
Участ някаква. Някой си има.
Няма нужда от име, адрес.
Ще покрие следите му зима,
нейде Коледа почва от днес.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
