Сломен ли си, дириш корен
и през скалите пролука,
за да покълнеш отново –
едно рамо, за наслука.
През процепа – лъч светлина,
птича песен и земна пръст,
една капка жива вода
и поклон пред Божия кръст.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados