16 oct 2009, 23:18

Случайна любов

  Poesía
1.3K 0 24

 

 

 

                            СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ

 

 

 

                           Вятър.

                                    Време.

                                             Любов.

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

                           Какво са те?

                           Вятърът. Времето. Любовта.

                           Какво са те?

                           Може би шепотът на листата.

                           Или часовникът.

                           Пълната ти длан.

                           Това ли са те?

                           Вятърът, Времето и Любовта.

                           Това ли са те?

                           Листата умират винаги наесен.

                           И можеш дори да ги запалиш.

                           А Вятърът...

                           Хвърли часовника зад себе си.

                           Или просто, ако искаш, го счупи.

                           А Времето...

                           Подай ръка на някой срещнат.

                           И дланта ти ще е пълна.

                           А Любовта това ли е?...

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

                           Аз съм ги виждал.

                           Видях вятъра, когато звънтеше

                           в конските гриви.

                           И откраднах малко от него.

                           За мъртвите листа.

                           Видях времето, когато изтичаше

                           от счупения часовник.

                           И откраднах малко от него.

                           За теб.

                           И любовта видях.

                           Когато сложи ръката ми

                           на сърцето си.

                           И откраднах малко от него.

                           За себе си.

 

                           Знаеш ли какво разбрах?

                           Вятърът, Времето, Любовта -

                           това съм Аз.

 

                           А ти?

 

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

 

                           Не си, нали?

 

 

                          1980 г.

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...