Случайна любов
СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ
Вятър.
Време.
Любов.
Виждала ли си някога вятъра?
Или времето.
Виждала ли си любовта?
Какво са те?
Вятърът. Времето. Любовта.
Какво са те?
Може би шепотът на листата.
Или часовникът.
Пълната ти длан.
Това ли са те?
Вятърът, Времето и Любовта.
Това ли са те?
Листата умират винаги наесен.
И можеш дори да ги запалиш.
А Вятърът...
Хвърли часовника зад себе си.
Или просто, ако искаш, го счупи.
А Времето...
Подай ръка на някой срещнат.
И дланта ти ще е пълна.
А Любовта това ли е?...
Виждала ли си някога вятъра?
Или времето.
Виждала ли си любовта?
Аз съм ги виждал.
Видях вятъра, когато звънтеше
в конските гриви.
И откраднах малко от него.
За мъртвите листа.
Видях времето, когато изтичаше
от счупения часовник.
И откраднах малко от него.
За теб.
И любовта видях.
Когато сложи ръката ми
на сърцето си.
И откраднах малко от него.
За себе си.
Знаеш ли какво разбрах?
Вятърът, Времето, Любовта -
това съм Аз.
А ти?
Виждала ли си някога вятъра?
Или времето.
Виждала ли си любовта?
Не си, нали?
1980 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Моника!
-
Страхотно !!!!!!
-
Благодаря ти много, Александра, за добрите думи!
Стоплиха ме... -
Прочетох го няколко пъти даже. Много е хубаво! Виждала съм ги, но през твоите очи е различно. Много красиво написано. Поздрави!
-
Благодаря ти, Магдалена.
-
най-нежното мъжко признание...в любов.
-
Не смея да се самооценявам.
Дано да е така!
Поздрав от мен, Габи. -
Можете силно да обичате.
-
Благодаря ти много,скъпа Аийлин!
-
Благодаря ти, Огнено момиче!
-
Благодаря ви на всички!
Поздрав и на вас. -
"времето, което изтичаше от счупения часовник"
въздействащ е стихът ти, пълен с образи на невидимите неща
-
...да видим датата?Виждали ли сме някога времето...?
ПРЕКРАСНО! -
С признателност, Ласка!
-
красиво
-
Може, разбира се!
Това ще е един твърде специален поздрав за мен!!! -
МОЖЕ ЛИ И АЗ ДА ТЕ ПОЗДРАВЯ?...
-
Признателен съм ти за незаслужено добрите,
ала прекрасни слова.
Благодаря!!! -
Знаеш ли - завъртя ме вселенски вихър...Толково много въпроси за познанието! - наистина, уж знаем, а нищо не знаем...Призоваваш цялото битие да мине през сърцето ти - за да е истинско познанието...А това е жертвеност и отдаденост...Много ми харесаха стиховете ти!
-
Благодаря ти, Паула!
-
Да, това си ти- Вятърът, Времето и Любовта!
Среднощен поздрав, великолепен стих! -
Благодаря ви, мили момичета!
Не мога да повярвам...
Та този стих съм го писал, когато бях още младенец.
Вижте датата. -
Поздрав!
-
съм
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
