Случайна любов
СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ
Вятър.
Време.
Любов.
Виждала ли си някога вятъра?
Или времето.
Виждала ли си любовта?
Какво са те?
Вятърът. Времето. Любовта.
Какво са те?
Може би шепотът на листата.
Или часовникът.
Пълната ти длан.
Това ли са те?
Вятърът, Времето и Любовта.
Това ли са те?
Листата умират винаги наесен.
И можеш дори да ги запалиш.
А Вятърът...
Хвърли часовника зад себе си.
Или просто, ако искаш, го счупи.
А Времето...
Подай ръка на някой срещнат.
И дланта ти ще е пълна.
А Любовта това ли е?...
Виждала ли си някога вятъра?
Или времето.
Виждала ли си любовта?
Аз съм ги виждал.
Видях вятъра, когато звънтеше
в конските гриви.
И откраднах малко от него.
За мъртвите листа.
Видях времето, когато изтичаше
от счупения часовник.
И откраднах малко от него.
За теб.
И любовта видях.
Когато сложи ръката ми
на сърцето си.
И откраднах малко от него.
За себе си.
Знаеш ли какво разбрах?
Вятърът, Времето, Любовта -
това съм Аз.
А ти?
Виждала ли си някога вятъра?
Или времето.
Виждала ли си любовта?
Не си, нали?
1980 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
