Oct 16, 2009, 11:18 PM

Случайна любов

  Poetry
1.3K 0 24

 

 

 

                            СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ

 

 

 

                           Вятър.

                                    Време.

                                             Любов.

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

                           Какво са те?

                           Вятърът. Времето. Любовта.

                           Какво са те?

                           Може би шепотът на листата.

                           Или часовникът.

                           Пълната ти длан.

                           Това ли са те?

                           Вятърът, Времето и Любовта.

                           Това ли са те?

                           Листата умират винаги наесен.

                           И можеш дори да ги запалиш.

                           А Вятърът...

                           Хвърли часовника зад себе си.

                           Или просто, ако искаш, го счупи.

                           А Времето...

                           Подай ръка на някой срещнат.

                           И дланта ти ще е пълна.

                           А Любовта това ли е?...

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

                           Аз съм ги виждал.

                           Видях вятъра, когато звънтеше

                           в конските гриви.

                           И откраднах малко от него.

                           За мъртвите листа.

                           Видях времето, когато изтичаше

                           от счупения часовник.

                           И откраднах малко от него.

                           За теб.

                           И любовта видях.

                           Когато сложи ръката ми

                           на сърцето си.

                           И откраднах малко от него.

                           За себе си.

 

                           Знаеш ли какво разбрах?

                           Вятърът, Времето, Любовта -

                           това съм Аз.

 

                           А ти?

 

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

 

                           Не си, нали?

 

 

                          1980 г.

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...