Oct 16, 2009, 11:18 PM

Случайна любов

  Poetry
1.3K 0 24

 

 

 

                            СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ

 

 

 

                           Вятър.

                                    Време.

                                             Любов.

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

                           Какво са те?

                           Вятърът. Времето. Любовта.

                           Какво са те?

                           Може би шепотът на листата.

                           Или часовникът.

                           Пълната ти длан.

                           Това ли са те?

                           Вятърът, Времето и Любовта.

                           Това ли са те?

                           Листата умират винаги наесен.

                           И можеш дори да ги запалиш.

                           А Вятърът...

                           Хвърли часовника зад себе си.

                           Или просто, ако искаш, го счупи.

                           А Времето...

                           Подай ръка на някой срещнат.

                           И дланта ти ще е пълна.

                           А Любовта това ли е?...

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

                           Аз съм ги виждал.

                           Видях вятъра, когато звънтеше

                           в конските гриви.

                           И откраднах малко от него.

                           За мъртвите листа.

                           Видях времето, когато изтичаше

                           от счупения часовник.

                           И откраднах малко от него.

                           За теб.

                           И любовта видях.

                           Когато сложи ръката ми

                           на сърцето си.

                           И откраднах малко от него.

                           За себе си.

 

                           Знаеш ли какво разбрах?

                           Вятърът, Времето, Любовта -

                           това съм Аз.

 

                           А ти?

 

                           Виждала ли си някога вятъра?

                           Или времето.

                           Виждала ли си любовта?

 

                           Не си, нали?

 

 

                          1980 г.

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...