27 jul 2008, 21:25

Слънцето и малкият Принц

  Poesía » Otra
951 0 4
 

 

То, слънцето, неуморно

целия свят обикаля.

От сутрин до време морно

златният му диск се търкаля,

от високо нас, хората,

то наблюдава

и живот

към годините ни додава.

То вижда как се храним,

как пеем,

как тъжим,

как се радваме и се смеем,

как се потим,

колко радост и колко печал

в сърцето си побираме...

въобще всичко -

как живеем и как умираме.

То знае защо се раждаме,

защо живеем и кой ни прибира.

Да, Слънцето е всесилно,

То движи всемира...

- Не си ли самотно, 

 Ти, наше слънце?

- Не! - защото имам Теб,

мой малки Принце!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...