Слънцето и малкият Принц
То, слънцето, неуморно
целия свят обикаля.
От сутрин до време морно
златният му диск се търкаля,
от високо нас, хората,
то наблюдава
и живот
към годините ни додава.
То вижда как се храним,
как пеем,
как тъжим,
как се радваме и се смеем,
как се потим,
колко радост и колко печал
в сърцето си побираме...
въобще всичко -
как живеем и как умираме.
То знае защо се раждаме,
защо живеем и кой ни прибира.
Да, Слънцето е всесилно,
То движи всемира...
- Не си ли самотно,
Ти, наше слънце?
- Не! - защото имам Теб,
мой малки Принце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
