6 sept 2014, 15:12

Слънчев лъч надежда

  Poesía
618 1 4

Топли лъчи нежно надничат през моя прозорец,

песен на птица долита от нейде сега,

слънчеви зайчета подскачат тихо по двора,

утро дошло е и бързо прогонва нощта.

 

Добро утро с усмивка желая на всички,

за радост и щастие нека събудим своите души,

свеж и прохладен нека бъде денят ни

и в него да сбъднем всички наши мечти.

 

Като зимния сняг дните ни нека са чисти,

като пролетен цвят - ухаещ и пълен с цветни дъги,

като знойното лято нека бъдем лъчисти,

като плодната есен нека бъдат всичките дни.

 

Топли целувки изпращам на всички усмивки,

дарявам ви още надежда красива и този мой стих,

нека в сърцата да е пълно с любов безгранична,

прекрасен да бъде всеки наш миг.

 

Пламена Владимирова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много!
    Много усмивки нека има за всички!
  • Много цветна картина си нарисувала с думи .Много слънчев заряд има в него...Поздрави и усмихнат ден и на теб!!!
  • Благодаря Санвали! Нека е усмихнат за всички!
  • Хубав, слънчев, зареждащ положително стих.

    Имай усмихнат ден, Пламена!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...