17 ene 2018, 10:56

Слънчева пътека

759 10 20

Всяка прошка моли за любов -

погледни към небесата.

Дори след плач, небесният покров

е съпричастен на душата.

 

Дори тогава, когато след тъга

надеждата оживее възвисена,

подай милост с невидима ръка,

за да лекуваш болка вдъхновена.

 

Нима с това не си щастлив?

И на душата ти е леко!

Светът е по-добър и красив,

щом намериш своя пътека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Албена! Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Много мъдър стих, Стойчо!... Поздравявам те!
  • Пътят е един,пътеките са много! Да,наистина всеки сам решава каква пътека да избере.
    Сърдечно благодаря,Елица!
  • Всеки своя пътека си има и от него зависи каква ще е тя...
    Чудесен финал, Ран!
  • Благодаря,Никола!
    Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успешни творчески моменти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...