Всяка прошка моли за любов -
погледни към небесата.
Дори след плач, небесният покров
е съпричастен на душата.
Дори тогава, когато след тъга
надеждата оживее възвисена,
подай милост с невидима ръка,
за да лекуваш болка вдъхновена.
Нима с това не си щастлив?
И на душата ти е леко!
Светът е по-добър и красив,
щом намериш своя пътека.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
