Всяка прошка моли за любов -
погледни към небесата.
Дори след плач, небесният покров
е съпричастен на душата.
Дори тогава, когато след тъга
надеждата оживее възвисена,
подай милост с невидима ръка,
за да лекуваш болка вдъхновена.
Нима с това не си щастлив?
И на душата ти е леко!
Светът е по-добър и красив,
щом намериш своя пътека.
© Стойчо Станев Всички права запазени