Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас...
Той кара земята да се прероди и да ни роди...
Сега от неговата сила извират пъстри водопади...
Които се стичат по нейната одежда...
Дърветата взели нейната муза...
Се кичат с пелени гирланди в разкош...
Това ме кара да съм добра и вярна на слънцето...
То ме пази и ме обича, както аз всичко благородно от него...