Слънцето като монета блесна...

И ме подкупи със своята светлина...

Очите ми се изпиха от неговата щедрост...

От това в мен нещо все да бълбука...

Аз винаги ще следвам този слънчев компас...

Той кара земята да се прероди и да ни роди...

Сега от неговата сила извират  пъстри водопади...

Които се стичат по нейната одежда...

Дърветата  взели нейната муза...

Се кичат с пелени гирланди в разкош...

Това ме кара да съм добра и вярна на слънцето...

То ме пази и  ме обича, както  аз всичко благородно от него...