Слънчево мечтание
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове –
земята ще се вледени задълго.
Нима глупак съм, искам да се спре
смразяващата ледена безмълвност?
Затуй ще се помоля от сърце,
макар да знам, това е неизбежно.
Но ще опитам в моите ръце,
аз да запазя слънчевата нежност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
