Слънчево мечтание
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове –
земята ще се вледени задълго.
Нима глупак съм, искам да се спре
смразяващата ледена безмълвност?
Затуй ще се помоля от сърце,
макар да знам, това е неизбежно.
Но ще опитам в моите ръце,
аз да запазя слънчевата нежност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
