9.11.2022 г., 9:34 ч.

Слънчево мечтание 

  Поезия
240 3 5

По стъпките на вятъра вървя

и жълтите листа с ръце докосвам.

Не ща да се сбогувам с есента,

обятията й жадувам още.

 

Но знам че идват гневни студове –

земята ще се вледени задълго.

Нима глупак съм, искам да се спре

смразяващата ледена безмълвност?

 

Затуй ще се помоля от сърце,

макар да знам, това е неизбежно.

Но ще опитам в моите ръце,

аз да запазя слънчевата нежност!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мои частици от слънчево мечтание сте, скъпи Таня, Скити, Миночка, Мария! Прегръщам ви!
  • Поискаш ли, ще успееш да запазиш "слънчевата нежност", Дани! Това зависи само от нас!
  • Много нежен и слънчев стих, въпреки неизбежността, струи надежда! Хареса ми, Дани!
  • Слънцето е спасено, то е в сърцата ни!
    Хубав стих, Дани!
  • Поздравления за чудесния стих!
Предложения
: ??:??