19 nov 2023, 17:43

Слънчице

  Poesía » Otra
804 1 2

Сутрин щом изгрееш, слънчице,

твоят лик ме сгрява,

че земята цяла, слънчице,

с огън озаряваш!

 

Цветна есен денем, слънчице,

кипри се с момите,

че ги стопляш, ясно слънчице,

щом си над стрехите!

 

Ала виждам как тя, слънчице,

златни листи рони,

докато блестиш ти, слънчице,

в шарените клони!

 

Но лети смехът й, слънчице,

над широки двори!

С радост иска с тебе, слънчице,

да се разговори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...