19 nov 2023, 17:43

Слънчице

  Poesía » Otra
797 1 2

Сутрин щом изгрееш, слънчице,

твоят лик ме сгрява,

че земята цяла, слънчице,

с огън озаряваш!

 

Цветна есен денем, слънчице,

кипри се с момите,

че ги стопляш, ясно слънчице,

щом си над стрехите!

 

Ала виждам как тя, слънчице,

златни листи рони,

докато блестиш ти, слънчице,

в шарените клони!

 

Но лети смехът й, слънчице,

над широки двори!

С радост иска с тебе, слънчице,

да се разговори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...