19 nov 2023, 17:43

Слънчице

  Poesía » Otra
793 1 2

Сутрин щом изгрееш, слънчице,

твоят лик ме сгрява,

че земята цяла, слънчице,

с огън озаряваш!

 

Цветна есен денем, слънчице,

кипри се с момите,

че ги стопляш, ясно слънчице,

щом си над стрехите!

 

Ала виждам как тя, слънчице,

златни листи рони,

докато блестиш ти, слънчице,

в шарените клони!

 

Но лети смехът й, слънчице,

над широки двори!

С радост иска с тебе, слънчице,

да се разговори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...