Слънчице
Сутрин щом изгрееш, слънчице,
твоят лик ме сгрява,
че земята цяла, слънчице,
с огън озаряваш!
Цветна есен денем, слънчице,
кипри се с момите,
че ги стопляш, ясно слънчице,
щом си над стрехите!
Ала виждам как тя, слънчице,
златни листи рони,
докато блестиш ти, слънчице,
в шарените клони!
Но лети смехът й, слънчице,
над широки двори!
С радост иска с тебе, слънчице,
да се разговори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
