Слънчице
Сутрин щом изгрееш, слънчице,
твоят лик ме сгрява,
че земята цяла, слънчице,
с огън озаряваш!
Цветна есен денем, слънчице,
кипри се с момите,
че ги стопляш, ясно слънчице,
щом си над стрехите!
Ала виждам как тя, слънчице,
златни листи рони,
докато блестиш ти, слънчице,
в шарените клони!
Но лети смехът й, слънчице,
над широки двори!
С радост иска с тебе, слънчице,
да се разговори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
