1 jul 2009, 10:30

Смеховете на залеза 

  Poesía » Otra
1066 0 7
Става тихо.
Клоун излиза. Държи огромна
черна жалейка.
Картон, продължително оцветяван картон.
Картонено слънце в джобовете.
(На уличните хлапета.)
Тихото се отваря в дълбоко шумно.
Капки останали в локви се движат по сградни отражения.
Странници подхвърлят чадърите си.
Един син смях. Нещо като много от ХААААААААААААА – ХА ! – младият осъзнат, отчетливо глух и безцветен син смях.
По това време трима от трима се оказахме далтонисти.
Тогава се замислихме, защо не ни е вървяло с... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??